надяваме се да Ви хареса нашия уеб сайт

Тукан

Той е дружелюбен , пее много силно и пребивава предимно във високите върхове на дърветата   в тропическата дъждовна гора. Разбира се, говорим за Тукана. Най-специфичното  при него е големият,но много лек и пъстро цветен клюн,то може да достигне над 20 см. С това Тукана се нарежда сред птиците с най-големи клюнове в света. Клюнът му служи като захващащи клещи,с които набавя храната си, състояща се предимно от плодове и горски зърна.Докато спи,кълвачоподобната птица поставя клюна върху гърба си.

Папагал Ара

Това че в днешни дни хората вече могат да доживеят 100-годишна възраст, не е новост. Но и при птиците тази напреднала възраст е факт. Папагалът е птицата с най-дълга продължителност на живота и често надживява повечето хора, а често пъти и своите стопани. Папагалите, наред с грабливите птици и врановите, са птиците с най-високо ниво на интелигентност. Поради това те умеят да изговарят отделни думи, а понякога и цели изречения. Най-известният вид са папагалите Ара.

Андски Кондор

С дължина на тялото над 1 м и маса до 12 кг, Андският Кондор е една от най-големите летящи птици в света. Размахът на крилата му достига приблизителни 3, 2 м. Но това не е всичко. Този Кондор държи и друг рекорд-той е най-едрата и най-тежката граблива птица в света. Превъзходен летец, обитаващ предимно Андите в Южна Америка, той умело използва възходящите въздушни течения за летежа си. Андските Кондори могат да се реят в небесатана 7000 м височина. Това е почти същата височина, на която летят повечето пътнически самолети (прибл. 10 000 м).

Сифака

Към най- виртуозните скачачи в животинското царство се отнасят и Лемурите Сифака. Те живеят в горите на о-в Магадаскар. С дългите си и силни задни крака могат да скачат от дърво на дърво на разстояние от 10 м и винаги се приземяват стабилно върху краката си.

Ленивец

Ленивецът обитава дъждовните гори. Прекарва почти целия си живот, висейки с главата надолу на някой клон. Стои в тази поза почти неподвижно и е популярен като най-ленивия бозайник на земята. За 1 час успява да измине максимум 300 м разстояние сред дърветата. На земята обаче, където се движи само легнал по корем и пълзейки, отбелязва максималните 120 метра в час. За да премести единия си крак пред другия, Ленивецът изразходва минута и половина! Предимството на мудните му движения е, че от една страна пести енергия, а от друга трудно може да бъде забелязан от своите неприятели.
Ленивците прекарват почти целия си живот, висейки по дърветата  с главата надолу.Придвижват се бавно.Обитават  влажните гори  на Централна и Южна Америка  и са много добре  приспособени към живота по дърветата.Ленивците  се задържат по клоновете на дърветата и лианите с помоща на лапите си,които  приличат на куки, а с дългите  си крайници се придвижват  по клоните в търсене на листа и плодове, с които се хранят.Ходенето по земята  е мъчително и трудно за ленивците.Козината на ленивеца расте в посока,  обратна на посоката, в  която  расте козината  на повечето бозайници.Тя расте от стомаха към  гърба.Това улеснява  оттичането на дъждовната вода.Коренното население на тропическите гори убива ленивците заради месото им,  но животните са  засегнати повече от унищожаването  на техния дом-горите-заради  строежа на пътища,ферми,заводи и сгради.Ленивците само едно малко,което се ражда на дървото и се вкопчва  в козината на майката.То суче мляко от нея  в продължение  на шест до девет месеца.След това започва да се храни с листа.

Kaпибара

Напоследък стана  много модерно да се отглеждат екзотични животни  у дома.Ето защо, заедно с най-популярните домашни  любимци  като кучета, котки и хамстери, в домовете на хората започнаха да се появяват и много други  интересни видове.Един от тях е и  капибара.Капибара е най-големият гризач в света.Родината му е Южна Америка, а като негов най-близък роднина  можем да посочим морското свинче.Те доста си приличат и по външен вид, но с тази  разлика, че капибара има някои  допълнителни  приспособления за придвижване  под вода.Освен  това, капибара е и  с доста по-внушителни  размери.Средната му дължина е метър-метър  двадесет сантиметра, а теглото му -около 45  килограма! Разбира се, има и значително по-едри екземпляри, а в миналото  са се срещали  и такива които са били  близо осем пъти  по-големи от тези, които съществуват сега.Капибара е много интересно и дружелюбно животно.В дивата  природа то живее  близо до водни басейни, тъй като е отличен плувец и гмурец.Обикновено обитава гъстата растителност около езера, реки или блата и затова не е чудно, че на някои езици името му се превежда като "ГОСПОДАР НА ТРЕВИТЕ".Капибара се справя отлично както на сушата, така и във водата.Крайниците му са  снабдени с ципи, които подпомагат придвижването му във водна среда, тъй като точно водата се превръща  в негово убежище  от опасни хищници. 

Сипка

Така наречената социална сипка е едно от най-единните животни в небето. Те обединяват сили и ...Така наречената социална сипка е едно от най-единните животни в небето. Те обединяват сили и превземат цели дървета, върху които правят нещо като птичи апартамент. Вместо да си правят отделни гнезда, повече от 300 двойки сипки се събират и строят огромни гнезда, които се простират на 8 метра дължина и 1.5 метра височина. В тях си има „стая“ за всяка двойка. Болшинството от птиците са моногамни. Семейните двойки се формират за един сезон, а в много от случаите за няколко години или до момента на смъртта на единия от представителитеи. Това осигурява поделянето на родителските грижи както при мътене така и при отглеждането на потомството.

Таронга

С невероятната си гледка над Сидни Харбър, Таронга е една от най-красивите зоологически градини в ...

С невероятната си гледка над Сидни Харбър, Таронга е една от най-красивите зоологически градини в света. Освен това тя се обитава от най-големите местни и екзотични животни, което я прави и една от най-големите туристически атракции в Сидни,Австралия. Разположена на северният бряг на Сидни Харбър в предградие на Мосман, тя е само на 12 мин с ферибот от най-старият град на континента. 

Земята за зоопарка е отпусната от правителството на Нов Южен Уелс още през 1912 г., но официалното откриване на Таронга е на 7 октомври 1916 г., като много експонати и съоръжения са били добавени във времето. Разделен на осем зоогеографски райони, той е дом на над 2600 животни, пръснати на 21 хектара земя, което моментално го нарежда и сред един от най-големите по рода си зоопаркове.

Таронга Зоо предлага на своите посетители един от най-добрите начини за прекарване на времето в Сидни. За целта управата на парка е осигурила безплатен пазач за целия ден, който ще ви обяснява и показва подробности около животните. 

Едни от най-големите атракции на зоопарка са африкански лъв, азиатски слон, австралийски птици, прилепи, шимпанзе, крокодил, малка нощна лисица, жираф, горила, кенгуру, леопардов тюлен, сурикат, орангутан, видра, малък хипопотам, птицечовка, различни влечуги и жаби, маймуни, гибон, снежен леопард, тасманийски дявол, тигър, дървесно кенгуру, зебра и много други. Сред природата на Таронга живее и много редкия вид Червена панда. Те са застрашени от изчезване и се отглеждат предимно в зоологическите градини по света. 


Пеперуда Монарх

В Южна Канада живее един забележителен вид пеперуди - Монарх. Всяка една пеперуда Монарх, подобно ...В Южна Канада живее един забележителен вид пеперуди - Монарх. Всяка една пеперуда Монарх, подобно на всички останали, се появява на бял свят след преминаването през една съвършено замислена поредица от промени. Първо, пеперудата-майка поставя яйцата си върху едно листо. Преди да се превърнат в гъсеници, ларвите, които се излюпват, известно време се хранят върху листата. По-късно те си изграждат убежище наречено какавида. Какавидата на пеперудата Монарх е едно чудо на дизайна. Тя е закачена за клона на дървото с много тънка, но здрава нишка. Гъсеницата се развива в тази какавида и постепенно излиза навън като едно прекрасно, напълно ново същество: една пеперуда. Първоначално крилата й са плоски и безжизнени, но с изпълването им с кръв те се издуват и пеперудата Монарх става готова за полет. 

Чичопей

Малката птичка, наричана от орнитолозите “Голям синигер”, а в народния език чичопей, беше избрана с ...Малката птичка, наричана от орнитолозите “Голям синигер”, а в народния език чичопей, беше избрана с онлайн гласуване за символ на София. От 28 януари до 15 март 8600 души гласуваха за нея измежду 12 вида птици. Победи големият синигер с 24 % от гласовете, на второ място остана гугутката с 20 %, а на трето – домашното врабче с 16 % от гласувалите.
Конкурсът е организиран от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), по проект  “Вижте летящото богатство на България”, финансиран от Фондация „Америка за България”.

Делфин

Делфините са морски бозайници като китовете, кашалотите, косатките. Дишат с бял дроб като хората, а ...

Делфините са морски бозайници като китовете, кашалотите, косатките. Дишат с бял дроб като хората, а не с хриле като рибите. Делфините не хвърлят хайвер като рибите, а раждат делфинчетата, както жените раждат бебетата и също като тях ги кърмят. Новороденото делфинче е дълго около един метър. Възрастните делфини са дълги около 4 метра, живеят до около 40 години.

Въпреки че не са риби, а морски бозайници, делфините са много по-бързи плувци от много истински риби. По интелигентност също превъзхождат всички риби.

Делфините живеят в семейства, плуват по няколко заедно, възрастни, женски и мъжки, а сред тях малките делфинчета. Всички се хранят и играят заедно. Един възрастен делфин тежи около 200 килограма.

Делфинката ражда обикновено по едно малко. Веднага щом се роди малкото, майка му го избутва до повърхността на водата, за да си поеме въздух. Веднага след това делфинчето вече може да плува заедно с майка си.

Обонянието на делфините не е много добро, затова пък добре виждат, както под водата, така и над повърхността.

Делфините обаче разчитат най-много на слуха си. Те чуват много добре, дори звуци, които хората не могат да чуят, ултразвуци. Благодарение на това, делфините могат да се ориентират много добре във водата, дори на тъмно, както за посоката, така и за дълбочината, за околни предмети, също и да общуват помежду си.

Куала Лумпур

Куала Лумпур (Kuala Lumpur) или „КЛ”, както я наричат местните, е столица на Федерация Мала Азия, ...

Куала Лумпур (Kuala Lumpur) или „КЛ”, както я наричат местните, е столица на Федерация Мала Азия, разположена е на полуостров Малака. Градът е разрушаван и възстановяван през вековете многократно. Днес е един от най-модерните и динамично развиващи се градове в Азия. Седалище е на парламента на Мала Азия, на много финансови и търговски корпорации. Той е и главен икономически и промишлен център на Мала Азия..

Като погледнем този метрополис днес, времето когато е започнало неговото изграждане през 50-те години на XIX век изглежда невероятно далеч. Ще намерите следи от миналото в красиво запазената архитектура, но днес Куала Лумпур е Международният град на светлините, в който пазаруващите имат даже прекалено голям избор – от улични сергии до луксозни бутици, ценителите се наслаждават лукса,а купонджийте си намират мястото. Който и да сте, този оживен мултикултурен град има какво да ви предложи.

Бяла Мечка

Има седем вида мечки: бяла, кафява, два вида черни (хималайска и северноамериканска), ...Има седем вида мечки: бяла, кафява, два вида черни (хималайска и северноамериканска), южноамериканска очилата и две южноазиатски (бърнеста и малайска).
Бялата мечка (наричана още ошкуй) е най-популярното сухоземно животно в Арктика и в същото време най-малко изученото - приблизително така казва за нея съветският изследовател С. М. Успенски. Тя е най силният хищник на Земята. Животът и също е удивителен.
Преди хората са мислели, че бялата мечка е неуморим скитник, който обикаля по дрейфуващите ледове из цяла Арктика и не се задържа никъде особено дълго. Сегашните наблюдения показват, че белите мечки са привързани към определени места, главно там, където има вода, без ледени блокове. През лятото белите мечки се разпръскват на по-голяма площ, като някои достигат почти до северният полюс (до 88 градуса северна ширина). Има още много загадки в миграцията на белите мечки. От 1966 година зоологът от Аляска Джек Лентър е белязал над 200 бели мечки. 
По-късно някои от тях са били открити на 1000 км, а други - почти на същото място, където са били белязани. Белите мечки пътешествуват из Арктика с дрейфуващите ледове, които в бавен, но в постоянен кръговрат се въртят като гигантска въртележка заедно с водите на Северният ледовит океан по часовниковата стрелка - от Гренландия например към Канада, Аляска и по-нататък към сибирските брегове.  

Косатка

Също като различни човешки групи, и косатките имат свой собствен особен език, а техните групи имат ...Също като различни човешки групи, и косатките имат свой собствен особен език, а техните групи имат и свои собствени диалекти. Но това не ги спира да се имитират едни-други. Ново проучване на дивите косатки показва, че те имитират крясъците на други групи, дори когато членовете на групата не са наоколо. Китовете подражават на други свои събратя, за да етикетират външни натрапници или за да контролират тяхното местонахождение.

Вокална мимикрия при нечовешките бозайници е рядкост. Някои пойни птици също могат да имитират съседите си, една възможност, която използват за защита на своята територия.   

Зебра

Братовчед на коня, зебрата е единственият голям бозайник с козина на ивици от бяло и черно. Има ...

Братовчед на коня, зебрата е единственият голям бозайник с козина на ивици от бяло и черно. Има буйна грива и добре окосмена опашка. Тя е най-красива от сродниците си. Дължината на тялото и е 2 метра и 20 см (плюс 75 см опашка). Височина при плешките 1,25 до 1,35 метра. Тегло 225 до 420 кг. Продължителността на живот е от 20 до 40 години (в плен).

Зебрата живее на стада, обединяващи понякога стотици животни през сухия период. В действителност тези стада се състоят от постоянни семейни групи, в които съжителстват един мъжки, няколко женски и техните малки, т.е. общо около 15 животни.

Според вида на черните ивици се различават три вида и множество подвидове зебри. "Зебрата на Грант" (с широки ивици) - живее от Судан до река Замбези. "Зебрата на Греви" (с по-тесни ивици) - обитава Етиопия, Сомалия и Танзания. "Планинската зебра" - населява само южна Африка. Тя е най-дребна и ушите й са по-заострени.

Зебрите са издръжливи, могат да галопират на дълги разстояния. Неприятелите й са: лъв, хиеново куче (ликаон), хиена и леопард. Зебрите имат добре развит слух и обоняние.


Бял носорог

Носорозите са масивни животни, най-големите сухоземни бозайници след слоновете. Теглото им варира в ...

Носорозите са масивни животни, най-големите сухоземни бозайници след слоновете. Теглото им варира в границите от 900кг. до 4 тона в зависимост от вида. Новородените тежат 40-65 kg. Той достига дължина до 4 метра ,а височина 1,8 метра. Белите, черните и суматранските носорози са двуроги, а индийският и яванският носорози са еднороги. Рогата са разположени върху горночелюстните кости. Всички носорози имат големи глави, широки гърди, дебели крака и къса опашка. Кожата е дебела, на цвят сива или кафява. Имат отличен слух и обоняние, но са късогледи, с отслабено зрение. На всеки крак имат по три пръста.

Въпреки своята огромна маса, черните носорози могат да развият скорост от 64 км/час. Носорозите създават представата за непобедимо животно, но всъщност кожата им е доста чувствителна, особено към слънчеви изгаряния и ухапвания от насекоми. По тази причина често се въргалят в калта.

В Африка живеят два вида носорози :бял и черен.

Жираф

Жирафът е едър тревопасен бозайник от семейство Жирафови. Той е най-високият съществуващ животински ...


Жирафът е едър тревопасен бозайник от семейство Жирафови. Той е най-високият съществуващ животински вид на земята. Живее на стада. Мъжкият е висок 4,8-5,5 м и тежи около 900 кг. Женските общо взето са по-ниски и дребни. Жирафът обитава сухите и гористи савани на Африка. Жирафите вършат всичко прави. Техния дълбок сън е не повече от 10 минути. Когато почиват, държат шията си изпъната нагоре, а когато пият вода, разтварят предните си крака. Наведнъж жирафът поглъща до 50 литра вода. Бремеността на женския жираф трае окол 15 месеца. Новороденото жирафче е високо 1,60 см и тежи 55 кг, т.е. 20 пъти по-малко от възрастните. Когато малкото се роди, то пада от един метър на земята.

Женският жираф ражда прав и само по едно малко, което 20 минути след появяването си започва да ходи и суче. Новородените жирафчета са лесна плячка за хишниците, затова около седмица остават скрити в храстите, след което плътно следват майките си в стадото. За около година малките порастват с един метър и достигат височина 2,60 см.

Сърцето на жирафа е не по-малко от 60 см на дължина и тежи 11 кг. Разположено е на 2 или 3 метра под мозъка. То бие с 95 удара в минута, когато жирафът е в покой. При едно вдишване жирафът вдишва три пъти по малко въздух от коня и затова не е толкова издръжлив. Разполага с уникална система от клапи, които затварят кръвоносните му съдове, когато се навежда да пие - и така се предпазва от смъртоносно за него кръвно налягане.

Голям пъстър кълвач

Големият пъстър кълвач е на големина колкото кос. Има пъстро оперение. От горната страна тялото е ...Големият пъстър кълвач е на големина колкото кос. Има пъстро оперение. От горната страна тялото е черно със синкав блясък. Челото е белезникаво, а темето и тилът са яркочервени. Бузите, плещите и една тънка надлъжна ивица по шията са бели. Долната страна на тялото е сивобяла с охрен оттенък и червени надопашни пера. Крилата са черни с бели петна. Средните опашни пера са черни, а крайните три двойки — бели с черни ивици. Женската е без метален блясък и с черен тил. Младите екземпляри са по-тъмни от долната страна на тялото и напетнени по слабините и надопашката

Червен вълк

Червеният вълк (Canis lupus  rufus) е разпространен в източните части на Северна Америка. Той е ...Червеният вълк (Canis lupus  rufus) е разпространен в източните части на Северна Америка. Той е застрашен от изчезване като чист вид, поради междувидовото размножаване с койотите и още един вид вълци. Според специалистите по генетика, генетичната близост между тези видове не е развита впоследствие, а е резултат от това, че червеният вълк се появява от хибридизация между вълка и койота. При откриването му като вид, представители са срещани на запад до Тексас и на юг до Флорида. Червеният вълк е много по-малък от сивия, а козината му обикновено е кафява, с оттенъци на черно и сиво. Отличен нощен ловец, вълкът се храни с малки гризачи, а понякога дори с елени. Червеният вълк е застрашен и заради лова на представителите, както и заради стесняване на ловния ареал. През 1973 г. е създадена програма за развъждането на вида и за целта са заловени всички представители на свобода. До 1980 г. всички червени вълци в природата са изтребени, но програмата е успешна и животни, родени сред хора, са пуснати на свобода в Северна Каролина. На този етап се отглеждат някъде около 300 вълка, а още около 100 живеят сред природата. 

Иберийски рис

Иберийският рис (Lynx pardinus), известен още като испански рис, е хищник от семейство Котки, който ...Иберийският рис (Lynx pardinus), известен още като испански рис, е хищник от семейство Котки, който се среща само на Иберийския полуостров (Испания и Португалия). Той е вписан в Червения списък на световно застрашените видове на IUCN като критично застрашен и е най-редкият вид от семейство Котки. Храни се предимно с гризачи, птици и риби. В момента са останали само около 100 представители на вида, само 25 от които са женски в репродуктивна възраст. На външен вид иберийският рис прилича на всички други видове рисове - той е с къса опашка, стръкчета косми на ушите и кичури козина под брадичката. До края на 19 век иберийските рисове са населявали равномерно целия Иберийски полуостров, но днес разпространението му е ограничено до две местообитания - в две области на южната испанска провинция Андалусия. През 1960 г. са записани около 4000 представителя, а днес една част от вида се отглежда при изкуствени условия, за да бъде пуснат на свобода и да се възстанови популацията им. 

Скункс

Скунксовете са дребни, подобни на пор хищници с издължено и набито телосложение, къси, силни крака ...

Скунксовете са дребни, подобни на пор хищници с издължено и набито телосложение, къси, силни крака с дълги нокти приспособени за копаене и дълга рунтава опашка. Дългата им гъста козина има характерна черно-бяла окраска с различни вариации на ивици и петна при отделните видове, но при някои преобладава тъмно кафявото, сиво или кремаво.

Своята лоша слава скунксовете дължат на добре развитите си анални жлези, отделящи секрет с ужасна миризма с която прогонват неприятелите си, като могат да изпръскат човек на разстояние до 5 метра. Този секрет представлява сложно съединение от съдържащи сяра метил- и бутил тиоли (C4H7SH), чиято миризма наподобява смесица между развалени яйца, чесън и изгоряла гума. Дължината му варира до 43-90 см. 

Опосум

Опосумите са сравнително дребни. Тялото е с дължина 7 — 50 cm, опашката 4 — 55 cm. Муцуната е тънка и заострена. Опашката е напълно или само в дисталната половина гола. Пригодена е за хващане, при много видове в основата и се отлагат мазнини. Тялото е покрито с къса и гъста козина със сив и жълто-кафяв до черен цвят. Устройството на марсупиума показва примитивния характер на разреда. Крайниците са сравнително къси с по пет пръста. Палецът на задния крайник се противопоставя на останалите и е без нокът.

Зъбите им са със сходни с тези на най-архаичните видове бозайници. Зъбната формула включва пълен комплект от 5 резеца на горната и долна челюст (на долната понякога са 4), 1 комплект (по една двойка на всяка челюст, общо 4) добре развити кучешки зъби, значително по-големи от резците, 3 комплекта предкътници и 4 комплекта заострени кътници, общо имат около 50 зъба, което за стандартите на бозайниците е много. Опашката е дълга, тънка, силно подвижна и мускулеста, тя служи като хватателен орган. Торбичката се отваря назад, но често пъти е неразвита.

Таралеж

Таралежите са средни по размер за разред Насекомоядни (Insectivora). Дължината на тялото е 20-25 cm, а на опашката - 5 cm. Характерно за тях е наличието на покривка от бодли, видоизменени и удебелени косми, по гръбната и страничната част на тялото. Цветът на таралежите може да бъде различен. Горната част обикновено е тъмнокафява със светли върхове на бодлите, но може да бъде и черна или светла, до белезникаво-сивкава. Коремната част при различните видове е кафеникава, сива или черна, с или без различно по форма и размери бяло петно на гърдите.[1]

Главата е голяма, а муцуната е удължена и силно подвижна. Характерно за черепа е, че теменните и челните кости са широки и изпъкнали със значително надочно стеснение. Долната страна на черепа е плоска и всички кости са разположени в една равнина. Таралежите имат по три пръста на крайниците си и дълги извити нокти.[1] Тялото на таралежа, живеещ в България, е късо. Има удължена муцуна. Изпъкнали уши и къси крака. Има кафеникава козина с характерно бяло петно на гърдите. Горната, по-голяма част на тялото му е покрита с игли. Когато се чувства заплашен, се свива на топка и ги използва за защита. Те разкървавяват устата и носа на неприятелите му. Може да плува, да се катери, дори и да бяга. От ранна есен започват да се приготвят за зимен сън. Заспива през октомври-ноември като се скрива под земята или в изоставени дупки. Събужда се през март-април. Често умира в съня си. Когато не спи зимен сън се събужда надвечер и тръгва на лов. Храни се главно с безгръбначни животни, но също и с жаби, малки гризачи и птици, яйцата им, а също така и със змии, чиято отрова не му действа. Приема и растителната храна - плодове, жълъди и др.

Тюлен

Тюлените са отлично приспособени за воден начин на живот. Тялото им е издължено, с много гъвкав ...

Тюлените са отлично приспособени за воден начин на живот. Тялото им е издължено, с много гъвкав гръбначен стълб и къси крайници, наподобяващи перки. Наричат се "безухи", защото нямат външно ухо.

Размерите им варират от 1,2 до 6,5 м. дължина на тялото, като при повечето видове няма съществена разлика в големината между половете.

На сушата същинските тюлени се придвижват пълзейки или пързаляйки се по корем, като само се отбутват с късите си крайници, без да могат да стъпват на тях.Тюлените се гмуркат на значителна дълбочина: Гренландски тюлен е бил намерен заплетен в рибарска мрежа на дълбочина 180 м; Обикновеният тюлен достига до 90 м. в опитни условия, а истински шампион е Тюленът на Уедъл достигащ до 700 м. дълбочина. Преди да се гмурнат, тюлените изпускат по–голямата част от въздуха в дробовете си и на определена дълбочина изпадат в тъй нареченато състояние на апнея.

Арктическите тюлени се хранят предимно с риба, докато Антарктическите или Южни тюлени (Lobodontinae) са по-тясно специализирани в храненето си.

Африкански слон

Слонът обитава гористата савана. Днес действителният брой на африканските слонове е 300 000 животни. Шампион, гигант сред сухоземните животни, дължината на тялото му достига 7,50 метра (включително хобота). Височината при плешките е 3,30 метра. Теглото на мъжките слонове достига 7 тона, а при женските - 4 тона. Температурата на тялото му е 36,5о. Ушите му са на височина 1,5 метра и са широки 1,2 метра. Когато атакува, този колос препуска с 30-40 км/час. Притежава само четири зъба, но те са огромни. Всеки един от кътниците е дълъг 30 см, широк 7 см и тежи няколко килограма. Двата най-дълги бивника, измерени до сега са с дължина 3,33 метра, а най-тежките 101,7 кг.

Хоботът е орган с много функции. Той е много подвижен, снабден с два израстъка, действащи като две части на щипка. Започва от сливането на носа с горната устна и от удължението им. С хобота слона улавя клонки, пие вода и пръска пясък по тялото си. Краката на слона са като истински колони. Завършват с нещо като копитца, чийто брой е променлив.

Продължителността на живота му е като при човека. Най-възрастните достигат 80-85 години. Женските и мъжките животни живеят на отделни стада. Водач на женското стадо е най-старата слоница. Мъжките стада са по-малобройни. До дванадесет годишна възраст малките слончета следват майките си. Младите слонове се бият помежду си, като първо клатят глава, после се бутат и удрят главата на противника с хобота си.

Рогат гущер

Докато при опасност котките изваждат ноктите си, Рогатите гущери разполагат със свое собствено оръжие. Ако бъдат нападнати от по-големи врагове, като койоти или лисици например, те се отбраняват като изхвърлят кръв от кухини зад очите си, и то на разстояние до 1,5 метра ! Понеже в кръвта им се съдържат зловонни вещества, неприятелите им бързо биват прогонени от отблъскващия мирис.  Активните денем самци, които се хранят предимно с мравки, обитават пустинните области на Мексико и югозападната част на САЩ.

Шимпанзе

Независимо дали  в цирка, в зоологическата градина или при тест за интелигентност, Шимпанзетата непрекъснато доказват, че са забележително умни.Те много бързо схващат как да боравят с предоставения им инструмент, за да постигнат целта си.При това учат само с наблюдение и проба.Справят се успешно с отваряне на врата с ключ, ремонтиране и ползване на инструмент или рисуване на картина.При изпълнението на такива задачи спокойно могат да участват наравно с малки деца.

Колибри

Най-големият рекордиор сред птиците се среща само в Америка, като повечето птици Колибри живеят в Южна Америка. Наричана още Колибри-Пчела, тази птица тежи само  2 грама и заедно с опашката и човека си е дълга едва 7 сантиметра.Колибри има специфично  устройство на крилата, което му позволява да ги движи във всички  посоки. Така птицата може да лети напред, назад, настрани изразходва много енергия, поради което тя трябва да приема количество храна, 2 пъти колкото собственото си тегло. Колибри има най-бързия метаболизъм сред всички птици. В състояние на покой пулсът му достига до 1000 удара в минута, което е с около 900 удара повече от пулса на едно дете. За да не се излага продължително на такова физическо натоварване, през нощта Колибри може частично да преустанови жизнените си процеси - изпада в състояние, подобно на ултра къс зимен сън.
Уеб сайт в alle.bg